Всичко, което трябва да знаем за пулпитът

Какво представялва пулпитът?

Пулпитът представялва възпаление на зъбната пулпа. Пулпата се намира в централната част на зъба, изпълнена с мека съединителна тъкан и съдържаща кръвоносни съдове и нерви, които „изхранват“ зъба. При възпалителен процес кръвоносните съдове се разширяват и се получава хиперемния на зъбната пулпа, която се изразява в повишена болкова симптоматика, провокирана от хиперемираната пулпа, притискането на нервите, токсините, отделяни от микроорганизмите, както и от имунния отговор на организма.

От какво се причинява пулпитът?

Зъбният кариес се явява най-честата причина за пулпитите. Възпалителният процес при пулпита се предизвиква от бактериално-токсични, механични, термични, химични и други дразнения. Най-честите причинители на пулпитите са микроорганизмите и техните токсини. Те достигат до пулпата чрез директна инвазия през изтънения дентин вследствие на нелекуван кариес, фрактура на зъба, патологична зъбна абразия (изтъркване на зъбите), бруксизъм (скърцане със зъби), протетично изпиляване на зъба за коронка или мост, при пародонтални заболявания, както и при възпалителни процеси на съседни зъби. Характерът на възпалителния процес зависи от силата и продължителостта на действие на етиологичния фактор, от пропускливостта на дентина и от реактивните възможности на зъбната пулпа и целия организъм.

Какви видове пулпит различаваме?

Пулпитите могат да бъдат обратими и необратими, в зависимост от това дали зъбът може да остане витален („жив“)- обратим пулпит, или трябва да бъде умъртвен-необратим пулпит.

Възпаленията на зъбната пулпа биват също частични или тотални. При частичните е засегната част от пулпата и процесът може да има обратим ход, докато при тоталните е засегната цялата зъбна пулпа и възпалението е преминало в необратим стадий.

Пулпитите също могат да са серозни или гнойни. При първите е налице серозно възпаление, а при вторите възпалителен процес с гноен характер.

Зъбните пулпити се разделят още на остри и хронични. Острите пулпити се развиват при затворена пулпна камера (няма комуникация с пулпната кухина), в която повишеното вътрепулпно налягане провокира силна спонтанна болка в зъба. Хроничните пулпити възникват като последица от нелекувани остри пулпити или първично-под действието на непрекъснати слаби дразнения, протичат обикновено при отворена пулпна камера и имат бедна клинична симптоматика.

Каква е симптоматиката на пулпита?

Различните пулпити се характеризират с различни специфични клинични изяви и разпознавнето им е пряко свърано с правилното лечение и благоприятния изход от него.

Общото между всички пулпити е болкта. При частичния пулпит тя е спонтанна и продължава кратко време , като се редува с периоди на ремисия (без болка) от по няколко часа (2-3 часа). Когато частичният пулпит премине в тотален, липсват периодите на ремисия или са много кратки (20-30 мин.) ,а болката е постоянна, спонтанна, трудно се повлиява от аналгетици, ирадира към ухото при пулпит на долната челюст или към слепоочието при пулпит на горна челюст.

Острият серозниен тотален пулпит (pulpitisacutaserosatotalis) се характеризира със спонтанна, невритна, теглеща и ирадираща болка. Студените дразнители провокират болка, а при особено напреднал стадий- и топлите. При острият гноен тотален пулпит (pulpitisacitapurulentatotalis) болката е много силна, спонтанна, нощна, периодична и ирадираща, с кратки ремисии. Топлото усилва болката, студеното я облекчава. И при серозния, и при гнойния тотален пулпит пациентът не може да посочи болния зъб.

Хроничният улцерозен пулпит (pulpitischronicaulcerosa) протича дискретно с провокирана болка от механични и термични дразнители. При преглед се наблюдава зъб с кариозен дефект или фрактура. При почукване на зъба няма реакция. Хроничният грануломатозен пулпит (pulpitischronicagranulonatosa) се наблюдава предимно при млади хора и водещ симптом е кървене от зъба. В устата се вижда голям кариозен дефект, а пациентът се оплаква от болки при дъвчене.

Как се поставя диагноза „пулпит“?

Диагностицирането на пулпита се извършва в стоматологичния кабинет, на базата на обстоен клиничен преглед и данните от анамнезата на пациента- неговите оплаквания, вида и продължителността на болката, реакцията при почукване или натиск върху зъба, наличието на кариозен дефект в устната кухина или липсата на такъв. Рентгенова диагностика рядко се използва в този случай, за разлика от електроодонтодиагностиката (ЕОД), която често ни помага да разберем дали пулпитът е обратим или необратим.

Как се лекува пулпитът?

Лечението на пулпит е една от най-трудоемките манипулации в денталния кабинет, изискващи изключително внимание и отговорност от страна на зъболекаря и търпение от страна на пациента.

При обратим пулпит лечението може да бъде само отстраняване на кариеса на зъба и поставянето на обтурация (т.нар. „пломба“). При необратим пулпит се налага провеждането на еднодонтско (кореново) лечение. Започва се с поставяне на упойка, отстраняване на възпаления зъбен нерв и правилна обрабовка и промивка на кореновите канали. При обработката им използването на специален уред - апекслокатор, е от изключително значение за определяне на точната дължина на кореновите канали. Следва разширяването им с ръчни или машинни инструменти, промиване на каналите с цел унищожаване на микроорганизмите в тях и накрая тяхното запълване. Лечението на пулпита е завършено след поставянето на обтурация или щифтово изграждане с корона.

Когато става въпрос за пулпит на мъдрец, обикновено кореновото лечение е невъзможно, поради позицията му в зъбната редица, затова мъдрецът обикновено се вади. Ако все пак позицията му в съзъбието позволява, е възможно и провеждането на еднодонтско лечение.

Възможни ли са усложнения вследствие на пулпит?

При неглижиране на проблема от страна на пациента и ненавременно лечение е възможно пулпитът да прерастне в периодонтит и да обхване не само самия зъб, но и пространството около него. Друг проблем е образуването на кисти и абсцеси.

Именно затова правилното и адекватно лечение на пулпита е особено важно за доброто орално здраве и за избяването на по-тежки последици от нелекуван пулпит.

Какво можем да направим за превенция от появата на пулпит?

Както при повечето заболявания на зъбите, и тук добрата хигиена и честите посещения при зъболекар (на всеки 6 месеца) са изключително важни. Препоръчва се и ограничаването на храни и напитки, съдържащи много захар.

 

 

всички статии