Какво трябва да знаем за мъдреците?

Мъдреците са последните зъби в зъбната редица, които пробиват във възрастта между 18 и 22 години. Пробивът на зъбите и в частност на мъдреците е заключителният етап в продължителния и сложен процес на зъбно развитие. В ежедневната стоматологична практика оплакванията, свързани с патологичния пробив на мъдреците, са чести. Това от своя страна изисква адекватно решение за метода на лечение - консервативен или хирургичен. Всички млечни и всички постоянни зъби преминават последователно през едни и същи етапи по време на тяхното развитие, но трябва да се имат предвид някои особености, свързани с времето на пробива, анатомичните особености на лицевия скелет и др. Така например зародишите на всички временни зъби се образуват още към 17. ембрионална седмица на вътреутробния живот и пробиват в детска възраст, когато костната покривка над тях е с незавършена минерализация, а гингивата е по-тънка. От друга страна, зародишът на третия молар (мъдрец) се развива към 4-5 годишна възраст и пробива около 18-22 години. В тази възраст костта над мъдреца е много по-устойчива, лигавицата над него е плътна и удебелена, а другите зъби вече са заели мястото си в зъбната редица и често за мъдреца липсва достатъчно място за нормален пробив. Това много често създава проблеми и води до възпалителни заболявания на тъканите около мъдреца, които могат да влошат общото състояние на пациента. Именно тези възпалителни заболявания най-често налагат екстракция (изваждане) на мъдреците.

Кои са най-честите причини за затруденен пробив на мъдрец?

Могат да бъдат изтъкнати две основни причини за затруднения пробив на мъдреците: морфологични предпоставки, свързани с липса на достатъчно място, и последваща инфекция, която довежда до възпалителни усложнения. Има няколко теории за затрудения пробив на мъдреците. Според първата, отдаваща значение на ортодонтските фактори, ретенцията на мъдреците се явява в резултат на смущения в придвижването на зъбите, травма, локални възпалителни процеси, преждевременна загуба на млечни или постоянни зъби. Втората теория отдава водещо значение на филогенезата, т.е. според нея задръжката на мъдреците е свързана с намаляване големината на челюстите във връзка с кулинарно обработената храна и по-лесното й раздробяване и свъвкване. Намалената големина на челюстите е съпроводена с практически непроменени по големина и брой зъби, което често води до ретенция на последните зъби-мъдреците в зъбната редица. Третата теория отдава водещо значение на наследствените фактори. Според нея се унаследяват отделни белези от родителите - например големи зъби от единия родител и малки челюсти от другия родител, което води до липса на място за пробив най-често на мъдреците.

Какво представляват ретинираните мъдреци?

За ретенция на зъбите и в частност на мъдреците, говорим в случаите, когато напълно оформени постоянни зъби не поникват в определените за всеки зъб срокове и остават включени в костта. Ретенцията на мъдреците може да е пълна, когато зъбът е разположен изцяло в костта, и непълна (полуретенция), когато част от коронката му е пробила костта. Ретинираните мъдреци често се откриват случайно на рентгенография, направена при изследване на съседни зъби, при фрактури, кисти и други патологични състояния.

 Какви оплаквания могат да причинят мъдреците?

Клиниката на затруднения пробив на мъдреците е доста разнообразна: от пулпитни и периодонтитни болки при кариозни разрушения на короната на мъдреца или на предностоящия (седми) зъб до тежко протичащи абсцеси и флегмони. След като пробиващият мъдрец или част от него се покажат в устата, навлизането на микроорганизми и хранителни остатъци в перикоронарното пространство (около пробиващия мъдрец) създава благоприятни условия за развитието на възпалителен процес. В началото възпалението е локализирано в перикоронарния сак на мъдреца и се нарича „перикоронарит“. При това състояние пациентите се оплакват от болки при хранене от съответната страна. Лигавицата, разположена като козирка над мъдреца, е зачервена и оточна, като по нея често има отбелязани отпечатъци от срещуположния зъб. При напредване на възпалителния процес около мъдреца се ангажират не само зъбният сак и лигавицата над него, но и околните меки тъкани - развива се паракоронарит, характеризиращ се с болка, която се разпространява към ухото, подуване, често гълтането и отварянето на устата са затруднени, регионалните лимфни възли са уголемени и болезнени, а общото състояние е засегнато (главоболие, болки при преглъщане, температура).

   

Кога се налага изваждане (екстракция) на мъдреците?

Ако за мъдреците има достатъчно място, те израстват нормално и заемат нормална позиция в устната кухина, която позволява тяхното ефективно почистване. Тогава не се налага екстракция и мъдреците могат да изпълняват нормална дъвкателна функция, дори да бъдат използвани като опорни зъби за мостова конструкция. Ако обаче за мъдреците няма достатъчно място за нормален пробив, те често стават причина за инфекция и възпалителни усложнения, които пречат на нормалния живот на пациента. В тези случаи се пристъпва към екстракция на мъдреца след обстойно снета анамнеза за състоянието на пациента и направени необходимите рентгенови изследвания.

 

 

всички статии